* * *

Мома и славей се надпяват

Похвалила се момината майка,
че си има добра щерка,
добра щерка, песнопойка.
Че я никой не надпява,
не надпява, не надварва.
Откъде е зачуло едно пиле,
едно пиле, славей пиле.
То на мома тихо дума:
- Мари, момно льо, малка моме,
похвалила се твойта майка,
че те никой не надпява,
не надпява, не надварва.
Ела да сторим облогода.
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце от раменце.
Ако ли те аз надпея,
ще ти взема тънки дари,
тънки дари, копринени.
Сторили са облогода
от сутринта до пладнината.
Яла го мома тя надпяла.
Че си бръкна в десно джобче,
че извади едно ножче,
едно ножче, коколниче,
да си реже пилче крилце.
Пилче й се жално моли:
- Мори, момно ле, малка момно,
недей ми ряза десно крилце,
ще ти даря едно пилче,
едно пилче, славей пилче.
Вечер пее да приспава,
сутрин рано да събужда.
Да си предеш тънки даря,
тънки даря, копринени.
Да си дариш все сватове,
все сватове, калтатове.
Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бог да славем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014