* * *

Мома и славей се надпяват

Де си седи, Дойне ле, Коладе ле,
малка мома, Добро, ле, Коладе ле,
в градинчца, под дюлчица.
И си шие сипан ръкав,
сипан ръкав - годенишки.
хем си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славей,
надхврък, подхврък - тънко горе.
Тънко горе - момин двори,
че си кацна на дюлчица.
Отговаря пъстър славей:
- Хайде да се надпяваме.
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш тънко крилце.
Ако ли те аз надпея,
ще ми дадеш сипан ръкав,
сипан ръкав - годенишки.
Почнали се, надпявали,
надпяла го малка мома.
Отговаря пъстър славей:
- Не ми режи дясно крилце.
Аз ще вия вито гнездо,
в градинчица на дюлчица.
Ще излюпя пъстри пилца,
да ти пеят сутрин рано.
Сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014