* * *

Мома и славей се надпяват

Маринка на стол седеше
алено живре шиеше
алено, гевгелирано;
като е шила пеела:
- Алено живре,
ленено, гевгелирано,
като те шия и пея,
че кой ли ще е честито,
на кого да те подаря?
От дека я чул славейче,
то на Маринка думаше:
- Маро ле, бела българко,
хайде да се надпяваме!
Ако ме тизе надпееш -
крилцата ще ми отрежеш,
крилцата до ребърцата;
ако те ази надпея -
живрето ще ми подариш,
алено, живре, алено,
ленено, гевгелирено.
Викнали, та си запели,
пеели три дни и три нощи,
Маринка славей надпела.
Славей Маринка думаше:
- Маро ле, бела българко,
недей ми ряза крилцата,
най отрежи крачката,
че имам пилци мънички,
да си пилците отгледам.
Маринка дума славея:
- Аз ти крилцата оставям,
крилцата, още крачката,
пиленца да си отгледаш
и на залог да се не хващаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014