* * *

Мома и славей се надпяват

Похвали се малка мома,
снощи вечер на седенки,
сутрин рано по кладенци,
че е пяла, надпявала
над гиздав ми ясен славей.
Отговаря ясен славей:
- Мари, моме, малка моме,
ти ли си се похвалила
снощи вечер на седенки,
сутрин рано по кладенци,
че си пяла, надпявала,
надгиздила ясен славей?
Хайде двама да пеем,
да пеем, надгласяме,
ако ли ти ме надпееш,
отрежи дясно крилце,
дясно крилце, пъстро перце;
ако ли те аз надпея,
ще ти взема бяло лице,
бяло лице, лебедово.
Пяли ми са, надпявали,
тъкмо ми три дни и три нощи,
ясен славей сън заюсна,
че припадна на момини,
на момини тънки скути.
Скочи мома улови го,
да му реже дясно крилце,
дясно крилце, пъстро перце.
Пищи славей, та се моли:
- Мари, моме, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце, пъстро перце,
че не мога гнездо изви,
гнездо изви, пилци изпили,
ще те даря добра дара,
добра дара - ясен славей,
да ти пее сутрин рано,
сутрин рано преди зори!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014