* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е малка мома, Маринка,
във градина под червена калинка,
да си шие сипан ръкав,
сипан ръкав, пъстър гергеф,
как си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славек:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде двама да пееме,
да се двама надпяваме;
и ако ли ме ти надпяваш,
ще ми отрежеш дясно крило,
дясно крило, пъстро перо;
и ако ли те аз надпея
ще ти взема пъстър гергеф,
пъстър гергеф, сипан ръкав!
Пели два дни, пели три дни,
пъстър славек глас запира,
малка мома глас въздига.
Надпяла го й малка мома,
погнала го да го гони,
да му реже дясно крило,
дясно крило, пъстро перо.
Славек бяга и се моли:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи дясно крило;
дясно крило, пъстро перо.
Остави ме да си хвръкна,
ще си извия вито гнездо,
ще си изпиля три пиленца -
халал да ти й едничкото,
да ти пее сутра рано,
сутра рано по ставане,
вечер късно на лягане.
Кога дойдат сватовници,
сватовници и сгледници,
тий ще рекат: "Блазя, Боже,
блазя, Боже, на таз' майка,
че изхранила такваз мома,
че измела равни двори,
наредила злати столи,
да насядат сватовници!"
Ой, на здраве, малка моме,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти - дал Бог здраве,
от дружина - веселина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014