* * *

Мома и славей се надпяват

Рано рани Каля мома,
Калино, Калинче,
че си влезе в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
зашила си е ситен ръкав,
ситен ръкав сгоденишки,
запяла си е лична песен,
де я зачу пъстър славей,
че си кацнал в градинчица,
в градинчица на дюлчица.
Отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, Каля моме,
хайда пеем, надпяваме,
ако надпее Каля мома,
ще ми отреже пъстри крилца,
ако надпея Каля мома,
ще й отрежа руса коса,
руса коса от главата.
А че са пеели, надпявали,
надпява го Каля мома,
разплакал се пъстър славей:
- Ой те тебе, Каля моме,
не ми режи пъстри крилца,
пъстри крилца от раменца,
ще ти пея сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
и вечер късно на лягане.
Тука пеем, Богу славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014