* * *

Мома и славей се надпяват

Похвали се малка мома,
Дивдо ле, момне ле, Коладе ле,
по седенки, по преденки,
че надпява сива славейка.
Откъде я зачу сив славейко,
отговаря сив славейко:
- Та коя е тази, дето се хвали,
сама да дойде тя при мен,
да пеем, да се надпеем,
че тя мен ако надпее,
да ми отреже дясното крило,
дясното крило от раменцето,
от раменцето, от коленцето;
че аз нея ако надпея,
ще й отрежа русата коса,
русата коса от косичника.
Че си стана малка мома,
лапнала е пъстър,
че са отишли татък горе,
татък горе в градинка,
в градинка, в момина.
Малка мома под ябълка
и славейко върху ябълка,
върху ябълка, върху шикалка.
Почнали са да си пеят,
че са пели малко много,
два дни ми, три дни,
дор три неделки.
Сив славейко сън заюсна,
че си падна в момини,
в момини пъстри поли,
че го хвана малка мома,
почнала е да го скубе.
Отговаря сив славейко,
отговаря, най се моли:
- Не ми скуби дясното крило,
най ме тури в пазвата си,
да боде сутрин, вечер,
сутрин, вечер по кладенци,
по седенки, по преденки.
Като си предеш тънко дари,
да си дариш коледари,
коледари, сурвакари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014