* * *

Мома и славей се надпяват

Израсла й тънка топола,
под тополата трендафил,
под трендафила морава,
на моравата Драганка -
на костен гергеф шиеше
пачите крила от злато,
паунови пера от сърма...
Славейче на тополата,
славей Драгани думаше:
- Драгано, моме хубава,
Драгано, песнопойнице,
я пей, Драгано, да пеем,
да пеем и надпяваме!
'Ко ме, Драгано, надпееш,
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до раменцата!
'Ко те, Драгано, надпея,
краката ще ти отрежа,
краката до коленете,
ръцете до раменете,
косата до косичника!
Пели са два дни и три дни,
Драгана надпя славея
със дванайсет гласове,
със тринайсет езика.
Славейче й се молеше:
- Драгано, песнопойнице,
Драгано, мома хубава,
прости ме, прости, Драгано,
недей ми ряза крачката,
крачката до коленцата,
крилцата до раменцата,
че имам пъстри пиленца,
баща им с пушка убиха,
няма кой да ги нахрани!...
Драгана прости славея,
не му крачката отряза,
крачката до коленцата,
крилцата до раменцата...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014