* * *

Мома и славей се надпяват

Облагала се девойка
със славер пиле да пое,
да пое, да го надповя;
ако надпое девойка,
да му отсече крилята,
крилята до рамената,
и да му отсече нозете,
нозете до колената;
ако надпое пилето,
да й пресече ръцете,
ръцете до рамената,
да й извърти очите,
очите от руса глава,
да й пресече косата,
косата до руса глава.
Па станаха, та ойдоха,
ойдоха в гора зелена,
найдоха дърво високо;
седна девойка под дърво,
качи се пиле на дърво,
пояха три дни, три нощи.
Еле е пусто пиленце,
оно е водно гяволче -
пояски предремало,
надпояло е девойка!
Взема ръце да й сече,
девойка му се молеше:
- Пиленце, мило славерче,
една ми ръка отсечи,
една ми ръка остави -
грозна е мома без ръце!
Едно ми око извърти,
една ми ръка остави -
грозна е мома без очи!
Една плетенка отсечи,
една плетенка остави -
грозна е мома без коса!
- Девойко, мори, девойко,
защо се тизе облагаш
със славер пиле да поеш?!
Не оставям ти ръцете,
не ти оставям очите,
ни ти оставям руса коса,
от' съм те надпояло,
оти сме облог чинили!
Па й пресече ръцете,
ръцете до рамената,
нозете до колената,
косата до руса глава,
извърте й очите,
очите от руса глава...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014