* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома в градинчица,
седи мома и си пее,
де я зачу син славейчец,
де я зачу и й допадна,
крака тропна, крилца плесна
и на мома проговори:
- Мари, моме, малка моме,
хайде да се надпяваме;
ако ли те аз надпея,
ще ти режа руса коса,
ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце от раменце.
Пели, надпявали се,
надпяла го малка мома -
ще му реже дясно крилце.
Проговаря син славейчец:
- Мари, моме, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце от раменце -
аз си имам малки пилца,
ща ти пеят сутрин рано,
на лягане и на ставане.
Отговаря малка мома:
- Нищо не ща, синьо славейче,
мен ми стига, дето аз те надпях.
Наздраве ти, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014