* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома в градинчица,
под бял-червен трендафилчец,
в градинчица под люлчица,
хем си седи, хем си шие,
хем си шие, хем си пее,
една песен, чудна песен.
Де я зачу сив славейчец:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде да се напяваме,
ако ли ме ти надпееш,
ще ми отрежеш дясното крилце,
дясното крилце от раменце;
ако ли те аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав.
Почнали да се надпяват,
пели малко, пели много,
малко-много два дни и три дни,
два дни, три дни и три нощи,
сив славейчец глас загубва,
малка мома глас добива.
Отговаря сив славейчец:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи дясното крилце,
дясното крилце от раменце,
остави ме да си хвръкна,
да си хвръкна и подхвръкна,
да си кацна в момин двори,
в момин двори на дюлчица,
да си извия вито гнездо,
да си снеса дребни яйца,
да си измътя дребни пилци,
едно от тях на теб ще дам,
да ти пее сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!
Туй наздраве, малка моме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014