* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома в градинчица,
под бял, червен трендафилчец,
ем си седи, ем си шие,
ем си шие сипан ръкав,
ем си шие, ем си пей,
ем си пей една песен.
Де я зачу сив славейчец,
отговаря сив славейчец:
- Айде да се надпяваме!
Ако ли ме ти надпееш -
ще ми отрежеш дясно крилце;
ако ли те аз надпея -
ще ти взема сипан ръкав!
Пели малко, пели много,
малко й много, два дни й три дни,
малка й мома глас добила
сив славейчец глас изгубва.
Отговаря сив славейчец:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
най ме пусни да си хвръкна,
да си хвръкна и подхвръкна,
да си кацна в момин двори,
да си свия вито гниздо,
да си снеса дребни яйца,
да си измътя пъстри пилци,
едно от тях на теб ще дам -
да ти пей сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане.
Туй наздраве, малка й моме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014