* * *

Мома и славей се надпяват

Драгана дари сновеше,
славей на коли стоеше
и на Драгана думаше:
- Я хайде, моме Драгано,
ний двама да се вземеме,
да пеем, да се надпяваме.
- Не ща, не ща, славей,
че далеко зима зимуваш
и далеко лято летуваш,
лете по горите хвъркаш,
зиме по дупки завираш.
Славей Драгана отговаря:
- Вземи ме, либе Драгано,
ние ще да зимуваме
на твойта къща бащина,
лете ще да летуваме
на твойте ниви бащини,
ти ще да жънеш и пееш
а аз ще да ти пригласям,*
ако ме, Драгано, надпееш,
харизвам да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата;
ако ли аз тебе надпея,
харизваш ли си косата,
азека да я оскубя
и гнездо да си извия?
Почнали да се надпяват,
пели са три дни и три нощи,
Драгана славей надпяла.
Славей Драгана продума:
- Стига, Драгано, да пеем,
ази видях, че си едничка,
едничка на света песнопойка,
само ти се моля, Драганке,
недей ми крачка отрязва,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата,
аз ще да хвръкна, Драганке,
по света всичко да казвам,
че си ти песнопойката!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014