* * *

Мома и славей се надпяват

Влязла й Марийка в градинка
под червената калинка,
към петровката ябълка,
до червения трендафил;
седна Марийка на гергеф,
бяла махрама да шие.
На трендафила славейче,
славейче дума Марийки:
- Я пей, Марийке, да пеем,
ако ме, Марийке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Ако те, Марийке, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичника.
Пели са два дни и три дни,
Марийка славея надпяла.
Славей Марийка молеше:
- Марийке, мома хубава,
не ми крачката отрязвай,
крачката до коленцата
и ми остави крилцата,
че имам дребни славеи, -
славеи да си отхраня,
едното да ти харижа.
Марийка дума славею:
- Славейче, сладкопойниче,
аз ти харизвам крилцата,
крилцата, още крачката,
иди славеи отгледай,
едното да ми харижеш,
вечер за да ме приспива,
другото - да ме разбужда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014