* * *

Мома и славей се надпяват

Седи Марийка в градинка
и шие ръкав на гергеф;
ем шие ситно, ем пее.
Отде я зачу славеят,
той на Марийка думаше:
- Я хайде, хайде, Марийке,
двамина песни да пеем
и да се понадпяваме;
ако ти мене надпееш -
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата;
ако аз тебе надпея -
косата да ти изскубам,
на гнездо да я навия,
пиленца да си измътя,
очите ще ти изкълва,
пиленца да си отхраня.
Пели, що пели двамката,
надпя Марийка славеят!
Славей Марийки думаше:
- Марийке, сестра да ми си,
не ми отрязвай крачката,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата -
най ми ги здрави остави,
да ходя в села, градове,
да пея в росни градини
и на момците да казвам,
че има мома на светът
славея да си надпее!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014