* * *

Мома и славей се надпяват

Седи Марийка в градинка
и шие ръкав на гергеф,
хем ситно шие, хем пее.
От где я зачу славей
и на Марийка думаше:
- Я хайде, Марийке,
хайде да се надпяваме,
ако те, Марийке, надпея,
косата ще ти оскубя,
на гнездо ще я навия,
очите ще ти изкълва,
пиленцата да си нахраня.
Ако ме, Марийке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Пели двама, що пели,
надпея Марийка славея.
Славей на Марийка думаше:
- Марийке, сестра да ми си,
не отрязвай крилцата,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Че по села ще ходя
и на момците ще разправям,
че има мома на света
славей да си надпява!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014