* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома, Дойне ле, Коладе ле,
в градинчица, момне ле, Коладе ле,
та си везе пъстър ръкав.
На дюлчица пъстър славей;
той на мома отговаря:
- Ой те тебе, малка мома,
хайде да се надпяваме.
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми отрежеш пъстро крилце.
Ако ли те аз надпея,
ще ми дадеш пъстър ръкав.
Викнали са, запяли са;
надпяла го малка мома.
Че си взела ножичките,
да му реже пъстро крилце.
Замоли се пъстър славей:
- Не ми режи пъстро крилце,
че си иде пролет, лято,
ще ти вия вито гнездо,
ще ти мътя пъстри птички,
пъстри птички славейчета -
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано преди слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014