* * *

Мома и славей се надпяват

Седи Марийка в градина
и шие ръкав на гергеф.
Хем шие ситно, хем пее.
От где я зачу славея,
славей Марийка говори:
- Я хайде, хайде, Марийке,
двамина песни да пеем
и да се понадпяваме.
Ако ти мене надпееш,
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата.
Ако ли те ази надпея,
косата ще ти изскубя,
на гнездо да я извия,
пиленца да си измътя,
пръстите ще ти изкъртя,
пиленца да си нахраня,
очите ще ти изпия,
пиленца да си напоя.
Викнали да се надпяват,
пели, що ми пели,
една ми цела неделя,
надпя Марийка славея.
Славей се жално молеше:
- Марийке, сестра бъди ми,
недей ми крачката отрязва,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата,
най ми ги здрави остави,
да хвръкна в села и градове,
да пея в цветни градини
и на момците да казвам,
че има мома на света -
славея да си надпее!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014