* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Драганка
на костен гергеф да шие,
като шиеше, пееше.
Славей високо хвъркаши,
па си Драганки думаше:
- Драганке, песнопойничке,
Драганке, ранобуднице,
я пей, Драганке, да попейм,
да попейм, да се надпяваме,
ако те, Драганке, надпея,
косата ща ти отрежа,
коста до косичника;
ако ме, Драганке, надпейш,
крилцата ща ми отрежеш,
крилцата до рамената,
крачката ща ми откъснеш,
крилцата до коленцата.
Пели са три дни и три нощи,
Драганка славей надпяла
със дванайсет гласове,
със тринайсет езика.
Славей Драганки думаше:
- Ти ме, Драганке, надпе
крачката не ми отрязвай,
крилцата да ми оставиш,
че имам малки пиленца,
да хвъркам да ги отраня,
тогаз, Драганке, ща дойда,
крилцата да ми отрежеш.
Драганка славей думаше:
- Халал да са ти крачката,
крачката до коленцата,
крилцата до раменцата,
мене ми стига славата,
че съм си славей надпяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014