* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома
снощи вечер на кладенци,
на кладенци на извори,
че е мома над момите
и е булка над булките,
че надгрява ясно Слънце.
Изгряло е ясно Слънце
над момини равни двори
и на мома проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
ти ли си се похвалила,
снощи вечер по вечера,
че си мома над момите
над момите, над булките,
че надгряваш ясно Слънце!
Хай да подем татък горе,
татък горе на планина,
да огреем планината -
двама да се надгряваме!
Отговаря малка мома:
- Стой, почакай, ясно Слънце,
да си взема огледалце,
огледалце кокалено!
Отишли са, огряли са.
Слънце грее две планини,
мома огря три планини.
Слънце гряло и зайдело,
мома грее - не зайдува!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014