* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Милкина майка,
ой, Милке, Милке, хубава Милке,
че си има хубава Милка;
Милкина хубост нийде я няма -
ни в Цариграда, ни в Дряно поле.
Отде я зачу ясното Слънце.
Отговаря ясното Слънце:
- Ой те тебе, Милкина мале,
я премени хубава Милка,
премени я, пребели я,
с червен чумбер превържи я,
че я изведи вън на двори,
вън на двори във градинка,
във градинка под калинка,
да се двама надгряваме.
Че отиде Милкина майка,
та отключи шарена ракла,
че извади герджик премяна,
че си премени хубава Милка.
Премени я, пребели я,
с червен чумбер я превърза.
Че я изведе вън на двори,
във градинка под калинка.
Че се двама надгрявали,
грели два дни, грели три дни.
Ясното Слънце рог подаде,
рог подаде, не потръгна
откъм пладне към икиндия.
Отговаря Милкина майка:
- Ой те тебе, хубава Милке,
подръпни си червен чумбер,
дано потръгне ясното Слънце
откъм пладне към икиндия.
Че изгоряха търпанджии
и жътвари по стърнища,
сиви стада под чардаци,
дребни деца по сокаци.
- Ой те, Марийо, мила ми сестро,
от Бога ти много здраве,
а от дружината - с веселина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014