* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момина майка
снощи вечер на седенки,
на седенки пред девойки,
друга вечер на кладенче,
на кладенче пред юнаци,
че си има малка мома,
че надгрява ясно Слънце,
ясно Слънце, дваж Месеца.
Де я зачу Слънчова майка,
тя проводи бързи слуги,
бързи слуги ясна звизда
до момини равни двори,
че похлопа и повика:
- Излез, излез, малка мома.
Та не излезе малка мома,
най излезе момина майка.
Отговаря бърза слуга,
бърза слуга ясна звизда:
- Ти ли си момина майка,
ти ли ми се хвалба хвалиш,
че си имаш малка мома,
че надгрява ясно Слънце,
ясно Слънце, дваж Месеца?
Отговаря момина майка:
- Имам си я, хвалим си я!
Отговаря бърза слуга,
бърза слуга, ясна звизда:
- Ако имаш, премени га,
премени га, нареди га,
изведи га тука горе,
тука горе на изтока,
дето Слънце рог задава,
рог задава, рано изгрява.
Като изгряло ясно Слънце,
че огряло цяла света,
като излезе малка мома,
че огряла дор два света.
Отговаря Слънчова майка:
- Блазя, Боже, на таз майка,
че изгледала такоз чедо,
че надгряло ясно Слънце!
Туй наздраве, тебе, моме,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014