|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Похвалила се й Дойнина майка,
ти Дойно, ти Добро, малка мома,
че си има хубава Дойна,
хубава Дойна Слънце надгрява.
Де га зачу ясното Слънце,
отговаря ясното Слънце:
- Ой те тебе, Дойнина майка,
хайде с Дойна да се варим -
ако ли ме тя надмине,
жъ си отдам светлината;
ако ли я аз надмина,
жъ й взема ясно лице.
Дойнината стара майка
рано стана, та в неделя,
премени си хубав Дойна,
изведе га на изгрева.
Хубав Дойна на каба кошлук,
ясно Слънце рог подава;
хубав Дойна на планина,
ясно Слънце на каба кошлук;
хубав Дойна на икиндия,
ясно Слънце на планина.
Ясно Слънце тиком тича,
тиком тича, виком вика:
- Постой, постой, Дойна мома,
жъ ти отдам светлината!
Наздраве ти, хубава Дойна!
Варник, Свиленградско; инф. род. в Софилари, Одринско - Турция;
коледна - на мома (СбНУ 62/2009, № 176 - "Мома надминава Слънцето").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|