* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се й момин майка,
гюлгюм, Яно, гюлгюм, градо,
че си има малка мома,
най-хубава й от момите,
от момите й от момците,
по-хубава й от ясно Слънце.
Де я зачу ясно Слънце,
че се спусна от тъмен облак,
у момини равни двори.
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момина майко,
ти ли ми се хвалба хвалиш,
че си имаш хубава мома -
по-хубава й от момите,
от момите, над момците,
по-хубава й от ясно Слънце?
Премени га, нареди га,
на истоци изведи га,
да се двама надгряваме!...
Премени га момина майка,
премени га, й нареди га,
на истоци изведи га.
Огряло е ясну Слънце -
огряло е на два дяла;
огряла е малка мома -
огряла е на три дяла...
Надгряла е ясно Слънце -
очите й се чернееха,
като грозде в ново лозе,
вежди й се чернееха,
като гайтан на нов дюлбен,
лице й са белееше,
като пряспа дваж навята,
дваж навята й триж пресята!
Наздраве ти, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014