* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се малка мома,
снощи вечер на хорото,
че е от Слънцето по-хубава,
че е от Месеца по-гиздава.
Де я зачу ясно Слънце,
та калеса малка мома,
да се двама те надгряват.
Премени се малка мома,
премени се, натъкми се,
ситни плитки оплете си,
те се с Слънцето надгрява.
Кога огря ясно Слънце,
та огряло две планини,
и третата просветлило;
кога огря малка мома,
та огряла всичка свята.
Отговаря ясно Слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
дето откърми това чедо!
Лицето му се белееше,
като пряспа дваж пресята,
очите му се чернееха,
като угар, триж орана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014