* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
ой, Коледо, мой Коледо,
снощи вечер на кладенци,
че е мома над момите,
че надгрява ясно Слънце.
Де я зачу ясно Слънце,
та си редом споредили.
Грея мома, грея Слънце...
Слънце огря две планини,
мома огря три планини.
Снагата й тънка, тънка
като фидан в градина,
лицето й бяло, бяло,
като пряспа на планина.
Веждите й вити, вити,
като габровски гайтани.
Очите й черни, черни,
като трънки по Илинден.
Косата й се ветрее,
като елха в усое.
Колкото шума по балканът,
толкоз здраве в тази къща.
Колко пясък, по морето,
толкоз пари в тази къща,
в тази къща чорбаджийска,
чорбаджийска и болярска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014