* * *

Мома и Слънце се надгряват

Рано ми рани малка мома,
момньо льо, малка моме,
момньо льо, Коладе ле,
на хубав ден, на Колада,
че измела къщи отвън,
къщи отвън, равни двори.
Смела боклук, изхвърляла,
й си е нас повърнала,
че си взема китна й даря,
влези си в горна къща,
отключи си пъстри ракли,
извади си баш премяна,
премени се малка мома,
премени се, забради се,
че сключила бели менци,
бели менци, майчин език,
майчин език, бащин език,
че тръгнали назлън, назлън,
назлън, назлън по калдъръма,
че отиде на чешмата,
наляла е бистра вода,
наляла, отмъкнала,
и се на бачок огледа
и сама си дума дума:
- Аз надгрявам ясно Слънце,
ясното Слънце и Месеца.
Това на здраве, ой сайбийо,
от Бога ти дал Бог здраве.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014