* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се, Коладе ле,
момин майка, Коладе ле,
че си има малка мома
по-хубава от Слънцето,
дваж гиздава от Месеца.
Де я зачу ясно Слънце,
че допадна в момин двори.
- Ти ли ми сай похвалила,
че си имаш малка мома,
по-хубава от Слънцето,
дваж гиздава от Месеца?
Айде да се надглевамо,
надглевамо, надгревами,
ако я май тя надгрее,
ще ми отвземе пладнината,
пладнината й стувнината;
яко ли я аз надгрея,
ще й взема русината,
русината, руса коса.
Дорде Слънце рано изгрее,
малка мома на обеда;
дорде Слънце на обеда,
малка мома на пладнина;
дорде Слънце на пладнина,
малка мома на захода;
дорде Слънце на захода,
малка мома в Слънчови двори,
че му отвзе пладнината,
пладнината и стовнината.
Наздраве ти, малка мома,
ой те тебе, стара майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014