* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Дойнина майка,
Дойне льо, Добро льо, Коладе ле,
че си има хубава Дойна,
сама Слънце надгрявала.
Къде я чу ясно Слънце,
та проводи малък хабер:
- Иди, кажи Дойнина майка
да премени хубава Дойна,
да я изведе на могилка,
на могилка, на височка,
да се двама надгряваме.
Дойнина майка, Дойна премени,
та я заведе на могилка,
на могилка, на височка.
Огряло е ясно Слънце,
огряло е две планини;
огряла е хубава Дойна,
огряла е три планини.
Попита я ясно Слънце:
- Ой те тебе, малка моме,
кой ти даде таз премяна?
Отговаря малка мома:
- Даде ми я Божа майка,
че съм бавила Божи чедо,
Божи чедо, Исус Христос.
Бръкна се Дойна в шарена пазва,
та извади син-бял дюлбен,
та си покри бялото лице,
да не изгорят чифчии по ниви,
лазари по лозята,
жътвари по полето,
овчари по чардаци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014