* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момин майка,
че си има малка мома
от Слънцето по-хубава, (2)
от Месецо дваж гиздава.
Че проводи ранна зора,
ранна зора калесничка,
тя отиде у момини,
у момини равни двори,
хем похлопа, хем повика:
- Излез, излез, малка мома.
Не излезе малка мома,
най излезе момин майка.
Отговаря ранна зора:
- Ой те тебе, момин майка,
ти ли си се похвалила,
че си имаш малка мома
от Слънцето по-хубава,
от Месецо дваж гиздава,
премени я, нариди я, (2)
ситном плитки оплети я, (2)
в утром рано извиди я,
дето Слънце рано грее, (2)
Месечина зора дава, (2)
нареди я, изведи я,
изведи я на изтоци.
Коса й се ришаиши
като жито чернокласо,
лице й се белееше
като тиган на Месечина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014