* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момина майка,
Калино дьо, Калинчице,
че си има малка й мома,
малка й мома с руса коса,
от Слънцето й по-хубава,
от Месеца й дваж гиздава.
Де я зачу ясно Слънце,
то проводи бързи слуги,
бързи слуги калесаре,
да си дорят момин майка,
да я дорят, да я молят,
да си изведе малка мома,
малка мома с руса коса
татък горе на планина,
да се варят с ясно Слънце,
да се варят, да се басят.
Че похая момина майка,
премени си малка мома,
премени я, нагизди я,
набели я, начерви я,
прикачи й червен чумбер,
че я изведе татък горе,
татък горе на планина,
да се варят с ясно Слънце,
да се варят, да се басят.
Слънце грее на изгрева,
мома грее на пладнина,
мома грее, надгряла го.
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момина майко,
понав'ди й червен чумбер,
че изгоряха търпанджии,
търпанджии по ливади
и орачи по угари,
а булките - по чакъми!
Наздраве ти, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014