* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се, Коладе, Коладе ле,
момина мама, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам малка мома,
малка мома хубавица,
по си грее от Слънцето!
Как е зачуло ясно Слънце,
отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момина мамо,
изведи си малка мома,
изведи я, доведи я,
да се хванем, обзаложим,
обзаложим голям залог,
да се грейме, надгряваме -
'ко надгрее малка мома,
да ми вземе врано конче;
'ко надгрея малка мома,
'ко надгрея, ще я взема!
Извела я й момина мама,
хванали са да се греят,
греяли са, надгрявали,
ясно Слънце огреяло й
редом света, редом гора.
Малка мома не можала,
не можала да си огрей.
Лице й се белееше,
белееше като пряспа,
като пряспа край плетища,
косата й като ихла,
като ихла на планина.
Надгряло е ясно Слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014