* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се й Дойнинта майка,
Дойне ле, Добро льо, малка моме,
че си има хубава Дойна:
нейната Дойна нийде я няма,
не по селата, не в Цариграда.
Де я зачу ясно слънце,
то й прати калесчица:
- Нека дойде хубава Дойна,
нека дойде дор до мене,
с нехя двамка да грейеме!
Рано рани Дойнинта майка,
рано рани, та в неделя,
премени я, нареди я,
че я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
че га заведе към изтока.
Грели два дни, грели три дни,
отговаря Дойнинта майка:
- Стига, Дойне, стига, дъще,
че изгоряха търпанджии,
търпанджии по ливади,
жътварите по нивята,
кюрпетелца вав калето,
сеймал овци вав мандрето.
Че се спусна хубава Дойна,
че се спусна към майка си:
очи хи се бистреиха
кат два кладинца всред полето;
коса хи се вихрееше
като елха на бял Дунав.
Наздрави ти, хубава Дойна,
от Бога ти тва наздраве,
догодина пак със здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014