* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Дойнина майка,
Дойно ле, добро ле, малка моме,
че си има хубава Дойна -
от Слънцето по-хубава,
от Месеца дваж гиздава.
Де я зачу ясно Слънце,
че и прати калесници,
калесници въпросници.
- Де да й Дойна, тук да дойде,
да се двама надгряваме,
та да видим кой кого ще надгрее!
Стана Дойна, та отиде,
та отиде на изтока,
та се двама сбалбариха.
Огряло е ясно Слънце,
огряло и зайдяло;
огряла е хубава Дойна,
огряла е две планини,
наченала и трета,
ни зайдьова, ни мръкнова.
Провикне се Дойнина майка:
- Я си вземи тих бял дюлбен,
та си закрий бялото лице,
че изгоряха уракчии,
уракчии по нивята,
търпанджии по ливади,
малки деца по снопове!
Че се спусна хубава Дойна,
че се спусна към майка си.
От Бога ви това, наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014