* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Дойнина майка,
Дойне ле, Добро льо, малка моме,
че си има хубава Дойна,
хубава Дойна, гиздава щерка -
от Слънцето по-хубава,
от Месеца - дваж гиздава.
Де я зачу ясното Слънце,
та си прати калесници,
калесници, въпросници:
- Де да й Дойна - тук да дойде,
тук да дойде на изтока,
на изтока при Слънцето -
да се двама сбалбариме,
сбалбариме, надгрееме.
Изгряло е ясното Слънце,
изгряло е и зайдяло;
изгряла е хубава Дойна -
не зайдева, не мръкнува.
Де я видя нейната майка,
че си викна, та провикна:
- Мари, Дойне, хубава Дойне,
мър, бръкни си в пъстрата пазва,
та извади си бял дюлбен,
та си покрий бялото лице,
че изгоряха търпанджии,
търпанджии по ливади,
агънцата в кошарите,
малки деца по снопове.
Че я зачу хубава Дойна,
па се спусна към майка си -
коса й се вихрееше
като елха на планина;
лице й се белееше
като пряспа дваж навята;
очи й се бистрееха
като в планина два кладенца.
Наздраве ти, хубава Дойно,
от Бога ти тва наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014