* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Денина мама,
Дено ле, Денчице ле бяла,
пред момите, пред момците:
- Наша Дена по-хубава
от Месеца, от Слънцето!
Отде я зачу ясното Слънце,
той проводи бързи калесари:
- Кой се хвали, сам да дойде,
сам да дойде да се хванем,
да се хванем на облога -
двама да се надгряваме.
Хванали се на облога.
Писнали са първи пилци,
Денина мама Дена събуди.
Писнали са втори пилци,
Денина мама Дена умила.
Писнали са трети пилци,
Денина мама Дена оплела.
Та я заведе на планина.
Слънцето изгряло,
както изгряло, тъй се запряло.
Отговаря ясното Слънце:
- Че какво е това Слънце освен мене?
Грели два дни, грели три дни.
- Ой те тебе, хубава Дено,
ти ми изгори жътвари по чакъми,
косачи по ливади,
млади булки над люлки.
Ой те тебе, хубава Дено,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014