|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Похвали се Денината,
ой Коледо, мой Коледо,
Денината стара майка:
- Като Дена нийде няма,
по-хубава от ясно Слънце,
по-хубава от ясен Месец.
Де я зачу Слънчо сестра,
и на Дена проговаря:
- Да излезе утре рано,
тамо доле на изтока,
да се двама надгрявате,
ако ли те то надгрее,
ще си вземе бяла Денка,
ако ли го ти надгрееш,
ще си вземеш ясна звезда.
Че отидоха сутрин рано
тамо доле на изтока,
огреяло ясно Слънце,
огреяло две планини.
Огреяла бяла Денка,
огреяла три планини
и си взема ясна звезда,
ясна звезда Вечерница.
Стани нине, господине,
ние пеем, Бога славим,
и от Бога ви много здраве.
Колко пясък по морето,
толкоз здраве в тая къща,
честит да е превит кравай,
на кравая кръст дукато.
Омина!
Радювене, Ловешко; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|