* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момин майка
снощи вечер на кладенец,
пред момите, пред момците:
че си има малка мома,
от Слънцето е по-хубава,
от Месеца е дваж гиздава.
Де я зачу ясно Слънце,
та проводи ясна зора,
ясна зора калесничка,
да калеса малка мома,
да се със Слънце надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прихвана;
та си наля крондил с вино,
че отиде у момини,
у момини равни двори,
равни двори, чемшир порти,
че почука, ем повика:
- Излез, излез, малка моме!
Не излезе малка мома,
най излезе момина майка.
Отговаря ясна зора:
- Ти ли си се похвалила
снощи вечер на кладенци
пред момите, пред момците,
че си имаш малка мома,
от Слънцето по-хубава,
от Месеца дваж гиздава?
Отговаря момина майка:
- Имам си я, бах не хващам.
Отговаря ясна зора:
- Чунким имаш, бах не хващаш!
Премени я, нареди я,
ситни плитки оплети я,
изведи я на Йордана,
на Йордана, на изтоци,
да се със Слънцето надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Момина майка реч прихвана,
премени си малка мома,
премени я, нареди я,
ситни плитки оплете я,
ситни плитки на редици;
изведе я на Йордана,
на Йордана, на изтоци,
дето Слънце рано грее,
Месечинка зора дава,
да се със Слънцето надгряват,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Кога огря ясно Слънце,
та огряло две планини
и третата насиняло;
кога огря малка мома,
тя огряла всичка свята.
Отговаря ясно Слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
дето отхрани това чедо!
Лице му се белееше
като пряспа, дваж превята,
очи му се чернеяха
като угар, триж орана,
вежди му се синеяха
като гайтан на нов дюкян,
руса коса разрешило,
като ела във усои!
Наздраве ти, малка мома,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014