* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се, Коладе, Коладе ле,
Денина мама, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на кладенче,
напред моми, напред момци:
- Моя Дена по-хубава,
по-хубава от ясното Слънце,
дваж хубава от ясен Месец,
триж хубава от дребните звезди.
Отде я зачу ясното Слънце,
че отиде при Денина мама.
Отговаря ясното Слънце:
- Ой те тебе, Денина мамо,
ако ли Дена по-хубава,
по-хубава от ясното Слънце,
дваж хубава от ясен Месец,
триж хубава от дребните звезди,
тя ще огрей ред планини,
ред планини и долини.
Денина мама умила й Дена,
умила й Дена в петъка дена,
оплела й Дена в събота дена,
извела Дена в неделя дена,
сутрум рано напред Слънце.
Тя й огряла две планини,
две планини, три връхнини.
Съгледало я ясното Слънце,
да й станало ден година,
ден година, нощ - полвина.
Та изгорели уракчии,
уракчии по чакъми,
сиви стада по пладнища,
малки деца по боклуци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014