* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Ганина мама,
Гано ле, Ганке, гюл фиданке,
снощи вечер на чешмата,
че имала хубава Гана.
Нийде я няма Ганина хубост,
ни в Дряно поле белите кокони,
ни в Цариграда белите ханъми.
Отде я зачу ясно Слънце,
ясното Слънце, Слънчева майка
Проговаря Слънчева майка:
- Като е Гана толкова хубава,
нека излезе на изтока,
да се надгрява с ясното Слънце,
ясното Слънце, Слънчева майка.
Рано рани Гана мома,
рано рани, рано в неделя.
Умила си руса коса,
умила я, оплела я.
Че си излезе на изтока,
да се надгрява с ясното Слънце.
Грели са два дни, грели са три дни,
грели са три дни и три нощи.
Надгряла го Гана мома,
изгорила овчарите,
овчарите под чардаци,
младите булки по чакъмите,
малките деца по синорите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014