* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се хубава мома,
ей, Коладе ле, мой Коладе ле,
снощи вечер на чешмата,
на чешмата пред момите,
пред момите, пред момците:
- Аз съм мома над момите,
над момите, над момците,
и по-хубава от Слънцето!
Отде я зачу ясното Слънце,
ясното Слънце облак изпрати,
облак изпрати - ясната звезда.
Че се провикна хубава мома:
- Аз ще се с тебе залог заложа,
залог заложа, хубост надгледам.
Петли ми са първо пропели,
хубава мома от сън става,
от сън става, очи умива.
Петли ми са повторили,
хубава мома коса очесва.
Петли ми са потретили,
хубава мома снага стяга.
Слънцето трепти-огрява,
хубава мома от къщи излиза,
от къщи излиза, че си отива,
че си отива на два друма,
на два друма, на раздрума.
Слънцето трепти-огрява,
трепти-огрява дор две планини;
хубава мома и тя огрява,
и тя огрява три планини,
и четвъртата пресполовява.
Че излиза Божа майка:
- Хубава мома, стига гледа,
стига гледа, стига грея,
че изгори по нивята,
по нивята орачите,
по лозята копачите,
по чаирите косачите,
по напоите овчарите,
в люлчици дечица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014