* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момни маля,
снощна вечер на седянка,
пред момите, пред момците,
че си има малка мома - (2)
по-хубава от Слънцето, (2)
дваж гиздава от Месеца.
Де я зачу ясно Слънце,
то проводи ситна зора
калесничка, (2) яберничка.
Че отиде у момини,
у момини равни двори,
че почука, хем повика:
- Излез, излез, момня мале,
ти ли ми си се хвалила
снощна вечер на седянка,
че си имаш малка мома
по-хубава от Слънцето,
дваж гиздава от Месеца;
ти я умий, оплети я
ситном плитки на редици,
че я изведи на Йордана,
на Йордана, на изтока,
да се огрее с ясно Слънце -
кой по-хубав, кой по-гиздав.
Га се огледа ясно Слънце,
то огрява две планини,
га се огледа малка мома,
тя огрява всичка света,
всичка света Богувата.
Блазя, Боже, на таз майка
дето изгледа това сина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014