* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
че е мома най-хубава,
по-хубава от Слънцето
по-гиздава от брата му,
от брата му, от Месеца.
Отде зачу ясно Слънце,
той си мома одромане:
- Мари, моме, малка моме,
ти ли си се тъй похвали,
че си мома най-хубава,
по-хубава от Слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от Месеца?
Нека сторим вяра, клетва,
да се личим, да се красим,
от изтока до захода.
Влезна мома в тяйнова си,
в тяйнова си ламперишка,
та надяна всичко лепо,
всичко лепо копринено,
ощ' по-лепо сандалено.
Излязла е вън на двора
да се личат по хубости
от изтока до захода.
Личили си по хубости,
дойде мома по-хубава
от милното ясно Слънце,
от брата му, от Месеца.
Ясно Слънце одромане:
- Мари, моме, малка моме,
я влезни си ти във къщи,
сос да греим до две Слънца;
изгоряха жътварите,
жътварите на полето,
косачите в ливадите,
орачите в угарите,
овчарите под сенките.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014