* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Денина мама,
Дено ле, Денчице, де си била,
снощи вечер на кладенче:
- Наша Дена най-хубава
от момите, от момците
и от това ясното Слънце!
Де я зачу ясното Слънце,
че отиде у Денини,
че почука, че повика:
- Излез, излез, хубава Дено!
Не излезе хубава Дена,
най излезе Денина мама.
Тя на Слънце тихом дума:
- Стой, почакай, ясно Слънце,
да се умие хубава Дена,
да се умие, ситно наплете.
Умила се хубава Дена,
умила се, ситно наплела,
че излезе хубава Дена,
че си стъпи на бял камък.
Започнали да се надгряват.
Слънце огряло две планини
и третата обсенило,
Дена огряла три планини
и четвърта обсенила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014