* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Денина мама,
Дено льо, Денчице, де си била,
снощи вечер на кладенче
пред момите, пред момците:
- Наша Дена най-хубава
от момите, от момците
и от това ясно Слънце.
Де я зачу ясното Слънце,
че отиде у Денини,
че почука, че повика:
- Излез, излез, хубава Дено!
Не излезе хубава Дена,
най излезе Денина буля.
Тя на Слънце отговаря:
- Стой, почакай, ясно Слънце,
Дена си мие русата коса,
да си умие русата коса,
да се умие, ситно наплете.
Умила се, оплела се,
набели се, начерви се -
кат белило, кат червило.
Че излезе хубава Дена,
че си стъпи на бял камък,
почнали да се надгряват.
Слънце гряло, Дена гряла.
Слънце огря две планини,
и третата обсенило.
Дена огря три планини
и четвърта обсенила.
Тебе пеем, хубава Дено,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014