* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Видина мама,
Видо ле, момне ле, Коладе ле:
- Нийде ми няма хубава Вида,
ни в Цариграда - харем кадъни,
ни в Дряном поле - бели кокони.
Отде га зачу ясното Слънце:
- Бре, ой те тебе, Видина мама,
я си премени хубава Вида,
я га премени и га нагизди,
че я изведи татък долу,
татък долу към Египет,
двама да се надгряваме.
Ако ли ме тя надгрей,
ни ще си ясно ази изгрявам.
Ако ли га аз надгрея,
ще си взема хубава Вида.
Че га премени Видина мама,
че га премени и га нагизди,
че га заведе татък долу,
татък долу към Египет.
Че е изгряло ясното Слънце,
а че се двама надгрявали.
Греели са два деня, греели три деня,
че изгорили де що видят -
орачите по нивите,
косачите в росни ливади,
бакалите в механите.
Че го е надгряла хубава Вида.
Ой, наздраве, хубава Видо,
и на тебе, хем, сайбия!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014