* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
че надгрява ясно Слънце,
ясно Слънце, баш Месеца.
Де я зачу Слънчева майка,
че изпрати пекли сури
на момини равни двори.
Похлопаха, потропаха,
отговаря малка мома:
- Ой ви вази, пекли сури,
що хлопате, що тропате?
Отговарят пекли сури:
- Ти ли си се хвалба хвалила,
че надгряваш ясно Слънце?
- Аз не хваля сама себе си,
най си хваля премяната,
премяната и наредбата,
и си хваля огледалце,
огледалце със шест врати.
Отговарят пекли сури:
- Премени се, нагласи се,
и си вземи огледалце,
огледалце със шест врати,
че излез тука горе,
тука горе в Рай планина,
дето Слънце рог подава.
Премени се, нагласи се,
и си взе огледалце,
огледалце със шест врати
и отиде тука горе
в Рай планина.
Ясно Слънце рог подаде,
рог подаде, там застана.
Не захожда, не похожда.
Отговарят пекли сури:
- Замахни се, малка моме,
дано Слънце залезе, тръгне,
залезе, тръгне, у дома да ходи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014