* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Денина майка,
Дено ле, Денке ле, хубавице:
- Нийде ми няма хубава Дена,
тук ги има край Денини,
край Денини равни двори,
край двори, чимшир-порти.
Отде ги зачу ясното Слънце,
че си изпрати чести-бързи,
чести-бързи калесари,
да калесат хубава Дена,
хубава Дена и Денина майка.
Рано ранила Денина майка,
че си умила хубава Дена,
умила я, оплела я,
оплела я на ситни плитки.
Че я заведе там долу,
там долу покрай село,
че я качи на бял камък.
Слънцето трепти, трепти изгрява,
чудом се чуди ясното Слънце;
- Де се е взело друго Слънце,
освен мен и брата ми?
Аз грея ден, а брат ми нощ.
Грели са два дни, три дни,
хубава е Дена Слънце надгряла.
Отговаря Денина майка:
- Мари, Дено, клета дъще,
подръпни си тънка махрама,
че изгоряха уракчии,
уракчии по чакъми,
търпанджии по ливади,
старите баби по чешмите,
малки деца по боклуци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014