* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Денина майка,
Дено ле, Денке ле, хубавице:
- Нийде ми няма хубава Дена,
тук я има край Данини равни двори,
равни двори, чимшир-порти.
Отде я зачу ясното Слънце,
че си изпрати чести-бързи,
чести-бързи калесари,
да калесат хубава Дена
хубава дена и Денина майка.
Рано рани Денина майка,
умила си хубава Дена,
наплела я на ситни плитки,
изведе я там долу,
там долу към бял Дунав,
изкачи я на бял камък,
прикри я със син тестемел.
Слънцето трепти да изгрява,
щом изгряло и се спряло,
чудом се чуди и с ум се бие:
- Отде се е взело друго Слънце,
друго Слънце, освен мене,
освен мене и брата ми?
Аз грея ден, брат ми нощ.
Грели са два дни, три дни,
два дни, три дни, цяла неделя.
Хубава дена дваж надгряла.
Отговаря Денина майка:
- Мари, Дено, клета дъще,
подръпни си син тестемел,
че изгоряха уракчии,
уракчии по чакъми,
търпанджии по ливади,
старите баби по чешмите,
малките деца по сокаци!
Ой ви вази, хубава Дена,
хубава Дена и Денина майка,
вази пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014