* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
Коледо ле, Коледо ле,
снощи вечер на седянка,
вчера зара на чешмата.
Че е мома над момите,
над момите, над момците.
Че надгрява ясно Слънце,
ясно Слънце, ясни Месец.
Ка се зачу чак до Слънце,
Слънчо прати два юнака.
Па отишли два юнака,
да викат малка мома:
- Слънчо нази ни прати,
при него да си ходиш.
Малка мома отговаря:
- Почакайте малко нещо,
да се азе постегна -
да облека девет ризи,
девет ризи копринени
и десета свилена,
да облека сърмен елек,
да обуя жълти чехли,
да наредя вити гривни,
от пръстето до лактето.
Па се стегна малка мома,
та отиде при Слънцето.
Малка мома проговаря:
- Добро утро, ясно Слънце!
Ясно Слънце отговаря:
- Дал Бог добро, малка моме!
Ти ли си се похвали,
че надгряваш ясното Слънце.
Малка мома проговаря:
- Похвалих се и надгрявам!
Ясно Слънце отговаря:
- Хайде да се надгряваме!
Слънце грее от небето,
та огрява три планини,
три планини, три държави.
Мома грее от земята,
та огрява три планини,
три планини, три държави,
и огрея Черно море,
до морето сиво стадо,
сиво стадо с вакъл овчар,
вакъл овчар, с меден кавал.
Него Слънце не огреяло,
малка мома го огрея!
Наздраве ти, малка моме,
колко здравец по планини -
толкоз здраве в таз къща,
в таз къща, на таз мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014